Поведенческите модели не стоят на едно място. Ако не се управляват, те се затвърждават. И постепенно започват да определят какво е „новото нормално“ в организацията: как се вземат решения, как се носи отговорност, как се говори за проблеми и как се действа под натиск. В този момент организацията може да изглежда стабилна, но реалният контрол вече не е в управленските решения, а в неофициалната динамика.

И тогава рисковете престават да бъдат теоретични. Решенията започват да струват повече време и повече енергия, конфликтите се управляват индиректно, ключови хора се превръщат в неизбежни „възли“, а истината стига късно — след като цената вече е платена.