Поведението рядко зависи
намерения и очаквания
Планираме и очакваме събитията да се развият по определен начин. Дори когато разполагаме с необходимите условия и ресурси, не знаем как ще постъпят другите, как ще реагираме самите ние и как тези реакции ще променят взаимодействието помежду ни.
Поведението – нашето и на другите – е като черна кутия в която се крият както причините за успеха, така и причините за провал.
01
Поведенчески риск
Защо искаме и очакваме едно, а получаваме друго?
Решаваме да не отлагаме повече. Знаем какво трябва да направим, имаме време и разполагаме с необходимите средства. Когато моментът настъпи, повтаряме същата реакция, която сме искали да променим. Намерението остава. Но реалното действие отново се различава от него.
Към другите подхождаме по сходен начин. Слушаме какво казват, наблюдаваме как постъпват и свързваме отделните действия в ясна представа за човека. После използваме тази представа, за да очакваме как ще постъпи занапред.
Но познаваме поведението му при условията, в които сме го наблюдавали. Промяната в интересите, отношенията, зависимостите, ресурсите или контрола променя и начина, по който човекът действа.
Разминаването идва от онова, което остава извън съзнателния план: автоматични реакции, устойчиви поведенчески модели и вътрешни механизми, които се задействат при конкретни условия. Те влияят както върху собственото ни поведение, така и върху начина, по който разчитаме другите.
Намерението определя какво искаме да направим. Поведенческият модел определя как действително постъпваме при конкретните условия.
02
Как изглежда рискът
Сигнали че несъзвателен поведенческии модел саботира съзнателните ни намерения
Обикновено не мислим за поведенчески модели. Казваме: „Пак отложих.“ „Не казах онова, което исках.“ „Не очаквах това от него.“ „Колкото повече обяснявам, толкова по-труден става разговорът.“ Всеки случай изглежда различен, но зад него стои един и същ въпрос: какво произвежда поведението, което реално се проявява?
03
Как да подходите
Живот на автопилот - това ли искаме?!
Поведенческите модели действат като автопилот. Благодарение на тях не обмисляме всяка реакция отначало и постъпваме бързо в познати ситуации. Но същият механизъм възпроизвежда познатото поведение и когато целите, хората или условията вече са различни.
Когато това се повтаря, моделът не определя само отделна реакция. Той определя поредица от действия, избори и отношения — а чрез тях и доколко реализираме способностите си, какво изграждаме с ресурсите си и какви възможности запазваме за бъдещето.
Промяната изисква работа с поведенческия модел, който възпроизвежда тези последствия — чрез неговото разбиране и прогнозиране, чрез промяна на собственото поведение или чрез влияние върху развиващото се взаимодействие.
възможностите си
Имаме способности, знания, време и ресурси, но не ги превръщаме в последователни действия. С течение на времето се увеличава разликата между онова, което сме способни да постигнем, и онова, което действително постигаме — в работата, бизнеса, отношенията и личните си цели.
върху погрешни очаквания към другите
Доверяваме се, поемаме ангажименти и обвързваме бъдещите си действия с човек, чието поведение сме преценили според думите му или според условия, които вече са се променили. Когато той постъпи различно, губим време, ресурси и възможности, които сме организирали около погрешното очакване.
възпроизвеждаме проблемите от предишните
Сменят се хората и обстоятелствата, но нашите реакции отново създават същите конфликти, дистанция или зависимост. Новото отношение постепенно придобива характеристиките на онова, от което сме искали да излезем.
в отношенията, които са важни за нас.
Опитваме се да бъдем разбрани, да защитим интересите си или да променим позицията на другия човек. Автоматичните ни реакции обаче засилват неговата съпротива, ограничават възможността за разговор и преместват взаимодействието в обратна на желаната посока.
бъдещите си възможности
Отложените действия, пропуснатите възможности, погрешните обвързвания и натрупаните зависимости променят условията, при които ще действаме занапред. По-късно разполагаме с по-малко време, по-малко влияние и по-малко реалистични възможности за промяна.
в собствената си преценка
Когато собствените ни действия многократно се разминават с намеренията, а поведението на другите опровергава очакванията ни, започваме да се съмняваме в способността си да преценяваме хората и ситуациите. Отлагаме важни избори, избягваме възможности и все по-често оставяме инициативата на другите.
04
Каква е вашата ситуация
Как работим с поведенческите модели
При сходни тригери и условия поведенческите модели се повтарят, при това напълно автономно и без участието на съзнанието ни.
Същите тези цикли на повторение, които създават проблемите, оставят и следите, по които можем да разкрием неговата логика.
Когато установим устойчиви корелации между поведението и условията, които го произвеждат и изменят, можем да прогнозираме как ще постъпи друг човек, да променим собствения си модел или да избираме по-точно как да влияем в хода на взаимодействието.
05
Предиктивен поведенчески профил
Каква е стойноста за хората
Когато разпознаваме моделите зад поведението, разбираме защо намерението и действителното действие се разминават. По-точното обяснение променя и възможностите ни: какво да очакваме, кога да действаме и върху какво да влияем.
Не намирате точната ситуация, но усещате ограничението?
➫ ??????????????????
➫ ?????????
➫ ???????????????
✲ Достъпът е селективен (Application Required)
Hover over
Hover over
Hover over